Илинденци

Една от основните идеи на нашето пространство за учене е, че пътуването е най-доброто училище и затова заложихме в програмата си място за пътешествия. Познаваме семейство Папаро отдавна, те ни поканиха да посетим тяхното място в живописното село Илинденци, синът им Сами направи презентация пред нашите деца и решението бе взето – това бе първата ни дестинация за пътуване.
Всяко себеуважаващо се училище се движи с влак (вж Хогуърдс за справка), та и ние така. Качихме се на влака и потеглихме. Посрещнаха ни с карта на пътя до къщата им, на която бяха отбелязани номера. Оказа се, че на всеки от тях отговаря загадка, търсенето и разрешаването на които ни вкараха в приключение веднага. Пристигнахме в прекрасна къща, с двор, пълен с вкусотии на всяко дърво – нарове, смокини, райски ябълки, ягодово дърво. Запознаха ни с кучето Пиф, зайката Албус и екстравагантна група кокошки, която би могла лесно да засенчи героините от „Финдъс и Петсън“.
През целият ни престой хапвахме прясна, чиста храна, люляхме се на люлки вътре в къщата, катерихме се по катераческата им стена, скачахме на батут и освен това имаше и други невероятни активности, подготвени от страхотните ни домакини – изработване на фигури от вълна, работа с глина, коструиране на музикална кула, засаждане на лавандула, грижа за животните, бране (и изяждане) на много плодове и зеленчуци. Ходихме на разходка до извор с лековитата вода, брахме масловки и рижики (2 торби!), които после изядохме с омлет, осигурен от гореспоменатите колоритни пернати дами. Последната ни вечер завърши, както си е редно, с голям огън и разговори около него, направихме си и Кръг на благодарността, че имаше нужда да изразим с думи, това което всички чувствахме в сърцата си.
На последния ден от посещението ни ни заведоха до Арт центъра в Илинденци, който се оказа парк с мраморни скулптури, правени в продължение на повече от десетилетие от артисти от различни части на света.
Вече в София си говорихме и се оказа, че децата, и то всички, имат оплаквания– че не сме останали по-дълго. Всяка минута си струваше! Благодарим!