Ролята на флоутъра е да осмисли съвместно с детето времето, което прекарват заедно.
Параметри за работа – при флоутъра не може да има повече от 6-8 деца. Ако децата там са от една и съща група и броят им в класната стая е равен или по-малък от този при флоутъра, помощник учител трябва да се присъедини към флоутъра.
Ако децата са повече от указаната бройка и не са от една учебна група, то флоутърът има право да им откаже достъп, както и да попита дали някое от другите деца, които са при него не е готово да се върне в класната стая и да освободи място за работа. Ако няма възможност дете да остане при него е добре да се върне в класната стая и да опита там отново или ако е способно да работи само – да се заеме с това.
Отговорност на детето е да разтреби след себе си като приключи работа. Отговорност на флоутъра е да припомни ако детето забрави.
Отговорност на флоутъра е да да води дневник с децата, които го посещават, с кратки бележки за естеството на дейността им. Ако тече процес, който може да бъде надграждан – това трябва да е фокус при следващо посещение на детето.
Ако детето идва регулярно при флоутъра е важно срещата им да започва с припомняне на случилото се миналия път, за да може да се даде визия за това какво са правили заедно, както и да се помогне за настройката на детето за работа.
Две неща е важно да се вземат под внимание от възрастния когато детето избере това място за работа – възраст (респективно способност за вземане на самостоятелни решения относно процеса на учене) и дали детето валидира към системата.
При деца, които валидират – най-добрият вариант тук би бил ако флоутърът съумее да работи с детето в контекста на заниманието, от което детето е избрало да излезе. Ако това по една или друга причина не е възможно – тогава може да започне разговор в посока откриване на интереса на детето.
Важно е флоутъра да разполага с информация кое дете валидира и кое не!!!
Ако детето не валидира тогава в зависимост от възрастта и яснотата относно търсенията на детето може да се подходи по следните начини:
- Ако детето е все още неумело в определяне на изборите си, възрастният може да обясни накратко опциите – да продължат със занимание, подобно на това, от което детето е излязло (това може да даде яснота за причините детето да реши да излезе от час) или да работят с възможностите, които пространството на флоуътъра дава. В тази връзка – много е важно материалите да са организирани и сепарирани, както и да има ясни обозначения коя работна маса в коя област на ученето е. ( да се залепят направените вече знаци, които веднага дават идея на коя маса какви материали има!!!). След като детето избере област на учене – да се зададат първо отворени въпроси, за това какво точно иска да прави. Ако това не сработи – да се покажат материали на детето и то да избере. Ако и те не свършат работа – да се премине към насочващи въпроси. За вдъхновение може да използвате линковете под текста.
- Ако детето има яснота какво иска да прави ролята на флоутъра е да придаде допълнителен контекст на това търсене или просто да осигури пространство за случването му(ако детето не иска подкрепа или допълнителна информация). При преценка от страна на възрастния може да избере да води разговор, който намира за подходящ по време на работния процес на детето, но може и да го остави да работи в тишина.
- Ако детето само води процеса флоутърът е човекът, който да създаде условия за обратна връзка за случващото се – първо детето да си даде само сметка за постигнатото до момента, след това възрастният да сумаризира чутото и да добави и своята визия в подкрепящ вариант (т.е независимо от резултата на работата на детето, възрастният да съумее да даде позитивна гледна точка – че е избрало да се справи само, че допуснатата грешка ни учи какво да не правим следващия път и ни дава важна опитност и т.н.)
- Обратна връзка е добре да се дава на всяко дете в рамките на няколко минутки, съвсем накратко, на всяко дете, което мине през флоутъра. Тя може да е във формат “Ние с теб направихме/ти направи …. И това е чудесно, благодаря ти за усилията!”.