Идеята е детето да развие избрано от нея/него умение с подкрепата на възрастен. 

Целта е да започнат децата в безопасна среда да усвояват способността да водят сами процес, да са отговорни за него, да съумяват да си дават градивна обратна връзка от преживяното. 

В този смисъл дали процесът е довел до краен продукт/желан резултат не е от водещо значение, тъй като може да се направи равносметка (с помощта на възрастния!!!), която да даде достатъчен позитив и да осмисли опитността, в някои случаи дори по-добре отколкото един успех.

Рамките на случване на процеса се задават от възрастния и детето/децата заедно. Това включва също така уговорки, свързани с броя участници (няколко деца могат да изберат едно и също начинание) и в тези уговорки могат да се заложат условия за случване – кога, за колко време, има ли работа, която да се върши извън определеното време (ако да – кога, за да имат яснота кога какво да правят и постепенно да овладяват менажиране на времето си), какво се прави ако участниците не спазват уговорените условия.

Начало – независимо дали детето идва при възрастния с ясна идея или просто с интерес в областта му на експертиза, е необходим разговор, в хода на който да се установи естеството на работа. Ако детето не е способно все още да види крайна цел, по-добре е да се работи за следваща малка стъпка. Ако детето/групата не може да идентифицира ясна цел, а има само желание за работа/опознаване в съответната област, възрастният може да подаде информация, да покаже, да даде възможност за опит, НО! в един момент трябва да се премине към идея на детето/групата.

Ролята на възрастния е многопластова и индивидуална, в зависимост от заявката и конкретното дете/ група от деца. 

Ако детето все още не е способно да менажира времето си и да води процеса е от значение да бъде подпомагано с напомняния, но е още по-важно да се отдели време за обратна връзка, в която първо чрез въпроси детето да опита само да си направи изводи и чак накрая възрастния да сумаризира процеса до момента, с всичките му страни. Важно е обратна връзка да се дава регулярно ако възрастният усети нужда от това или иска да наблегне на етап от процеса. Важно е обратна връзка да се даде в края на процеса, както и да се документират в писмена форма изводите направени от детето, както и изводите, направени от учителя.

Ако по една или друга причина възрастният смята, че детето е демотивирано или не е отговорно към работата си – това е чудесен момент! Тук може да се направи разговор, в който да даде смисъл на всичко случило се, както и да се вземе общо решение какво се прави оттук нататък – т.е. предоговаряне на условията. Такъв един момент може да освободи детето в бъдеще от това да остава в неприемливи за него житейски ситуации.

Ако в потока на случване на едно лично начинание детето постигне нещо напълно различно от заявеното/заложеното в началото това би било напълно достатъчно, за да наречем процесът успешен!!! Примерно – ако детето е заложило, че иска да направи робот, но не е постигнало това, а си е дало реална, приложима сметка за необходимостта от менажиране на времето и смисъла на това да си отговорен към задълженията си – това би било опитност, която се добива в реални житейски условия, т.н. учене от грешките. Да не забравяме, че целта е децата да развият умения за справяне в реални житейски ситуации. 

В такъв един разговор е добре да се започне с отваряне на пространство за детето то първо да “преведе” себе си и възрастния обратно до началото на процеса и да му се даде възможност само да забележи и осъзнае случилото се. След това възрастният може да добави наблюдения и насоки. Добре е такъв разговор да приключи с решение за следваща съвместна/самостоятелна стъпка.

Формата за попълване служи най-вече за да имат възможност децата да усвояват и умението писмено да изразяват мислите и плановете си, за да остава писмено свидетелство за процеса, което може да е полезно за финалната обратна връзка. Ако обаче детето не е достигнало ниво на развитие, в което да може само да се справи е добре възрастният да помогне с обобщение и след това това да се запише. Не бива попълването на формата да се превърне в спирачка или затруднение на процеса, особено в началото!