Пак ходихме на пътешествие
Този път в Ostava.me. И на нас ни се искаше да останем, толкова беше хубаво!
Насладихме се на красотата на р.Вит, опознаването на две перуански лами, прасето Йода, овцата Ози и бебето й, козата Госпожа и нейните бебета, кучетата, срещите със змии, жаби, прекрасни водни кончета, авантюристични кокошки. Обикаляхме каньони, поляни. Научихме се да плетем мандали и да редим мозайки. Пяхме вечер край огъня, разказвахме си смешки и логически загадки. Готвихме си и си хапвахме, всичко ни беше много хубаво! Осъществихме среща с учители и ученици от единствената на Балканите гимназия по каменоделство в с.Кунино и даже пробвахме уменията си в техния занаят (много е трудно!)
Срещнахме нови приятели – толкова е вълшебно да се намериш с някой, който е от твоята порода! Там и това ни се случи.
Открихме,
че и между познатите ни имаме още приятели за откриване, че навън е
много по-интересно отколкото вътре, че понякога страховете си отиват
просто ей така – като попаднеш на правилното място, с правилните хора.
Всеки от нас бе най-доброто, на което е способен!
Няколко деца плакаха на тръгване, но всъщност това не беше раздяла, а просто края на първата от много срещи!
Благодарим!
Български 
English