Идеята е детето да развие избрано от нея/него умение с подкрепата на възрастен. 

Целта е да започнат децата в безопасна среда да усвояват способността да водят сами процес, да са отговорни за него, да съумяват да си дават градивна обратна връзка от преживяното. 

В този смисъл дали процесът е довел до краен продукт/желан резултат не е от водещо значение, тъй като може да се направи равносметка (с помощта на възрастния!!!), която да даде достатъчен позитив и да осмисли опитността, в някои случаи дори по-добре отколкото един успех.

Рамките на случване на процеса се задават от възрастния и детето/децата заедно. Това включва също така уговорки, свързани с броя участници (няколко деца могат да изберат едно и също начинание) и в тези уговорки могат да се заложат условия за случване – кога, за колко време, има ли работа, която да се върши извън определеното време (ако да – кога, за да имат яснота кога какво да правят и постепенно да овладяват менажиране на времето си), какво се прави ако участниците не спазват уговорените условия.

Начало – независимо дали детето идва при възрастния с ясна идея или просто с интерес в областта му на експертиза, е необходим разговор, в хода на който да се установи естеството на работа. Ако детето не е способно все още да види крайна цел, по-добре е да се работи за следваща малка стъпка. Ако детето/групата не може да идентифицира ясна цел, а има само желание за работа/опознаване в съответната област, възрастният може да подаде информация, да покаже, да даде възможност за опит, НО! в един момент трябва да се премине към идея на детето/групата.

Ролята на възрастния е многопластова и индивидуална, в зависимост от заявката и конкретното дете/ група от деца. 

Ако детето все още не е способно да менажира времето си и да води процеса е от значение да бъде подпомагано с напомняния, но е още по-важно да се отдели време за обратна връзка, в която първо чрез въпроси детето да опита само да си направи изводи и чак накрая възрастния да сумаризира процеса до момента, с всичките му страни. Важно е обратна връзка да се дава регулярно ако възрастният усети нужда от това или иска да наблегне на етап от процеса. Важно е обратна връзка да се даде в края на процеса, както и да се документират в писмена форма изводите направени от детето, както и изводите, направени от учителя.

Ако по една или друга причина възрастният смята, че детето е демотивирано или не е отговорно към работата си – това е чудесен момент! Тук може да се направи разговор, в който да даде смисъл на всичко случило се, както и да се вземе общо решение какво се прави оттук нататък – т.е. предоговаряне на условията. Такъв един момент може да освободи детето в бъдеще от това да остава в неприемливи за него житейски ситуации.

Ако в потока на случване на едно лично начинание детето постигне нещо напълно различно от заявеното/заложеното в началото това би било напълно достатъчно, за да наречем процесът успешен!!! Примерно – ако детето е заложило, че иска да направи робот, но не е постигнало това, а си е дало реална, приложима сметка за необходимостта от менажиране на времето и смисъла на това да си отговорен към задълженията си – това би било опитност, която се добива в реални житейски условия, т.н. учене от грешките. Да не забравяме, че целта е децата да развият умения за справяне в реални житейски ситуации. 

В такъв един разговор е добре да се започне с отваряне на пространство за детето то първо да “преведе” себе си и възрастния обратно до началото на процеса и да му се даде възможност само да забележи и осъзнае случилото се. След това възрастният може да добави наблюдения и насоки. Добре е такъв разговор да приключи с решение за следваща съвместна/самостоятелна стъпка.

Формата за попълване служи най-вече за да имат възможност децата да усвояват и умението писмено да изразяват мислите и плановете си, за да остава писмено свидетелство за процеса, което може да е полезно за финалната обратна връзка. Ако обаче детето не е достигнало ниво на развитие, в което да може само да се справи е добре възрастният да помогне с обобщение и след това това да се запише. Не бива попълването на формата да се превърне в спирачка или затруднение на процеса, особено в началото!

Ролята на флоутъра е да осмисли съвместно с детето времето, което прекарват заедно.

Параметри за работа – при флоутъра не може да има повече от 6-8 деца. Ако децата там са от една и съща група и броят им в класната стая е равен или по-малък от този при флоутъра, помощник учител трябва да се присъедини към флоутъра.

Ако децата са повече от указаната бройка и не са от една учебна група, то флоутърът има право да им откаже достъп, както и да попита дали някое от другите деца, които са при него не е готово да се върне в класната стая и да освободи място за работа. Ако няма възможност дете да остане при него е добре да се върне в класната стая и да опита там отново или ако е способно да работи само – да се заеме с това.

Отговорност на детето е да разтреби след себе си като приключи работа. Отговорност на флоутъра е да припомни ако детето забрави.

Отговорност на флоутъра е да да води дневник с децата, които го посещават, с кратки бележки за естеството на дейността им. Ако тече процес, който може да бъде надграждан – това трябва да е фокус при следващо посещение на детето.

Ако детето идва регулярно при флоутъра е важно срещата им да започва с припомняне на случилото се миналия път, за да може да се даде визия за това какво са правили заедно, както и да се помогне за настройката на детето за работа. 

Две неща е важно да се вземат под внимание от възрастния когато детето избере това място за работа – възраст (респективно способност за вземане на самостоятелни решения относно процеса на учене) и дали детето валидира към системата.

При деца, които валидират – най-добрият вариант тук би бил ако флоутърът съумее да работи с детето в контекста на заниманието, от което детето е избрало да излезе. Ако това по една или друга причина не е възможно – тогава може да започне разговор в посока откриване на интереса на детето. 

Важно е флоутъра да разполага с информация кое дете валидира и кое не!!!

Ако детето не валидира тогава в зависимост от възрастта и яснотата относно търсенията на детето може да се подходи по следните начини:

• Ако детето е все още неумело в определяне на изборите си, възрастният може да обясни накратко опциите – да продължат със занимание, подобно на това, от което детето е излязло (това може да даде яснота за причините детето да реши да излезе от час) или да работят с възможностите, които пространството на флоуътъра дава. В тази връзка – много е важно материалите да са организирани и сепарирани, както и да има ясни обозначения коя работна маса в коя област на ученето е. ( да се залепят направените вече знаци, които веднага дават идея на коя маса какви материали има!!!). След като детето избере област на учене – да се зададат първо отворени въпроси, за това какво точно иска да прави. Ако това не сработи – да се покажат материали на детето и то да избере. Ако и те не свършат работа – да се премине към насочващи въпроси. За вдъхновение може да използвате линковете под текста.
• Ако детето има яснота какво иска да прави ролята на флоутъра е да придаде допълнителен контекст на това търсене или просто да осигури пространство за случването му(ако детето не иска подкрепа или допълнителна информация). При преценка от страна на възрастния може да избере да води разговор, който намира за подходящ по време на работния процес на детето, но може и да го остави да работи в тишина. 
• Ако детето само води процеса флоутърът е човекът, който да създаде условия за обратна връзка за случващото се – първо детето да си даде само сметка за постигнатото до момента, след това възрастният да сумаризира чутото и да добави и своята визия в подкрепящ вариант (т.е независимо от резултата на работата на детето, възрастният да съумее да даде позитивна гледна точка – че е избрало да се справи само, че допуснатата грешка ни учи какво да не правим следващия път и ни дава важна опитност и т.н.)
• Обратна връзка е добре да се дава на всяко дете в рамките на няколко минутки, съвсем накратко, на всяко дете, което мине през флоутъра. Тя може да е във формат “Ние с теб направихме/ти направи …. И това е чудесно, благодаря ти за усилията!”.

За да вземем решение да обогатим общността на Пътеки с ново семейство, за нас са важни два основни критерия. Първият е доколко детето е готово да участва в организиран учебен процес, има събудено желание да учи не само чрез игра и доколко е способно да поема ежедневни отговорности. Вторият, не по-малко важен е семейството да има дълготраен интерес към алтернативното образование. 

Ние влагаме много във всяко едно дете, учебният процес се персонализира в съответствие с нуждите на детето. Затова за нас е от огромно значение семейството да се интересува от нас като пространство за продължително учене за детето си.

След среща със семейството, каним всеки бъдещ ученик да дойде за пробни дни в училището. По време на тях нашият екип, родителите и детето вземаме съвместно информирано решение дали Пътеки е точното място за това дете.